Статии
Начало Начало Статии Статии
Език
Влез
Вход
Парола
 
Регистрация
Загубена парола
Свържете се с нас Свържете се с нас
Нашия адрес, телефон и местоположение
Разгледай
Събития
Програма за аукцииони, изложби и други актуални и минали събития.
Архив
Пълен архив на произведения на изкуството участвали в аукциони, изложби и други събития.
Автори и създатели
Индекс на художници и създатели представени на сайта.
Блогове
Valuation and purchasing


Актуално
100 картини x 100 лева 100 картини x 100 лева
Манхаймски дневник Манхаймски дневник
Никола Танев
Творчеството на художничката Александра Мечкуевска (1907-1993) през погледа на тогавашната преса Творчеството на художничката Александра Мечкуевска (1907-1993) през погледа на т...
Енцикопедия на художествените изкуства „МЕЧКУЕВСКА, Александра Гавараилова-живописец. Родена на ...
Блогове на "Виктория"
Блог на pavel - Павел Тодоров
Блог на devlova - Павлина Девлова
Блог на root - Майкъл Палазов
Партньори
Аркадия
Аркадия
Резултати от аукциони, цени на художествени произведения и анализи.
Връзки
Връзки към директории, галерии и други ресурси посветени на изкуството.
News feeds
Auctions and news
Follow auctions, exhibitions and news.
New items
Follow new items as they appear.

 
free counters
tracking since 23 May 2010
Статии
Творчеството на художничката Александра Мечкуевска (1907-1993) през погледа на тогавашната преса
Енцикопедия на художествените изкуства


„МЕЧКУЕВСКА, Александра Гавараилова-живописец. Родена на 12.X.1907, Бургас. Завършва (1933) декоративното изкуство в Художествената академия, София, при проф. Н Кожухаров и проф. Х. Тачев и допълнително графика при проф.В. Захариев. Създава предимно пейзажи с морски и полски сюжети и цветя. От 1934 участвува в ОХИ и в изложби на жените художнички, в изложби в чужбина –Парижкото изложение (1937), Белград (1938), Кайро (1938), Александрия (1939), урежда самостоятелни изложби в Бургас (1934, 1936, 1948), София (1935, 1937, 1945, 1947), Пловдив (1936), Казанлък (1937). Творби: „Буря”, „Пред буря”, „Есен в Бояна”(1934) , „Пролет”(1935), „Пролет в Кричим”(1935), „След залез-фиордите” (1938), „Оазисът Фаюме-Египет”, „Вършитба”, „Мостът на Арда”, „Бели божури”(1954), „Улица в Несебър”(1967), „Смолянски балкон” (1970) и др.
Наградена с орден на Парижкото изложение (1937), орден „Кирил и Методий”-I ст.(1978).”

_MG_0407.JPG (   413.1Kb)
_MG_0407.JPG ( 413.1Kb)

В-к „Беседа”, год. I, бр. 31, 12.06.1935


„Изложбата на Александра Мечкуевска
В галерията „Аксаков” излага една млада художница, която едва преди две години е излязла от училището. Едно качество, което е и в нейна полза и в нейна вреда, когато се говори за тая първа нейна изложба. Да се бърза да се излага е рисковано, но от друга страна, само тогава художникът се осъзнава, когато се подложи на преценката на общество и критика. Изложбата е не само показ на какво може човек, но и обвурзване със задължение и бъдещте. При младите трябва да се даде повече тежест на тая-втората част.
Изложените работи на Мечкуевска свидетелстват за здрав поглед, хубав вкус, лека ръка, смелост и самоувереност и, ако сега и липсва, може би, достатъчно дълбочина и проницателнос, изброените качества са един залог за тяхното постигане и предсказват хубаво бъдещте.
Днешните и пейзажи с маслени боии акватинти имат много нещо от първите стъпки на младоста: много патос и много декоративност. Липсва успокоеното вникване в сюжета, което по-дългото общуване с него докарва. Приятният колорит като че ли е навсякъде под сурдина, под тъмно стъкло. Въпреки слънчевите контрасти в светлосенките, липсва блясъка на слънцето, който е така характерен за нашия южен край.
От де тая тиха декоративна гама? Обяснявате си, като узнаете, че Мечкуевска, е прекарала пет години на своето художествено образование в декоративния отдел на нашата академия. И цялата тая изложба получава тогава по-голяма стойност, като се има предвид, че е плод на изключително на личното чувство на художницата, без друга школа, освен примера на колегите.
Не е ли един недостатък в програмата на нашата академия, която кара младежите да определят своя художествен път още при постъпването си, без възможност да се прехвърлят в друг отдел по-късно? Би трябвало общия курс да бъде действително общ за всички отдели и едва след тази подготовка да се иска определянето на специализация. Макар че всяка работа е стъпка напред и при декоративната живопис човек може също така да учи, все пак това е едно отвличане на внимание, когато няма да остане специалност. Ал. Мечкуевска е изгубила доста време в деекоративни композиции, като е чувствала призванието си другаде. Но бъдещето е пред нея, положеното начало е хубаво.
Oт изложените работи по-силни са живописните.
В графиките липсва още оная гъвкавост и изразителност на линията, без която те приличат на обикновени рисунки без харектерността на материала.
Отличителна черта на нейната живопис е настроението. С голямо чувство дава тя приятни тихи багри на залязващото слънце, дълбочината на просторните полета, спокойствието на водите. Особено добре е почувствана самотата на пясъчните, обрасли в оскъдна зеленина, дюни, които предава в много нежна гама.
Тая сочна пролетна зеленина, цъфнали дървета, романтични залези са може би не по вкуса на турсещите” новото”. Но това вечно „старо”-природата-е най-сигурния път към успеха за един млад човек, който има цял живот пред себе си, за да преодолява и се развива без скокове.

_MG_0409.JPG (   456.1Kb)
_MG_0409.JPG ( 456.1Kb)

”Вестник на жената”, г. V, бр. 637, 22.01.1936


„Изложбата на А. Мечкуевска в Пловдив
Не искам да скрия радостта си, че ми се отдава възможност да кажа няколко думи за изкуството на Александра Мечкуевска. Драго ми е преди всичко, че художника е жена-особена гордост е за нас жените да виждаме как всеки ден жената прави завоевания не само по балове и журове, но и в наукта и изкуството.
Безспорно е, че Ал. Мечкуевска е талантлива художничка и нейните първи стъпки в изкуството са на сигурен път. В своето изкуство тя е постигнала най-мъчното-хармония между формата и съдържанието. В картините и няма превзето виждане на света, няма турсене на ефекти. Мечкуевска принадлежи към художниците, които гледат с открити очи природата и виждат ясно красотите в нея. Всичко е дадено ясно, просто и скромно. Особено много е постигнато в пролетните картини, в които възторгът на художничката е изразен като цветна песен. Предадени са тънко и пълно всички нюсансировки на настроениет, което създава възражгащата се природа: новоразлистените и цъвнали дръвчета, галени от мека слънчева светлина под ненапълно просветлено небе, мило ни се усмихват. Особена прелест, която се излъчва от тези картини е вярно отражение на жизнерадостта на художничката и на нейната възторженост.
Художествена правда и вярно чувство са отразени и в морските и картини. В тях няма открито море, но се чувства живо водната бездна под скалистия бряг. В тази табла има изящна простота, много настроение и свеж въздух. Вятърния рисунък, искрено чувство и нежни багри завладяват, защото и морския бряг, и призрачно откроените над него крила на мелниците, и малките къщица, сгушена в пазвите на зеления хълм, и белите цветове на дърветата-всичко е рисувано с увлечние, с изтинско вдъхновение.
Пейзажът повече от всичко друго ни разкрива душата на природата: голият рид от жълта пръст, покрай който минаваме безучастно, видян през очите на художника и изобраезен на платното, затрептява от живота; старите улици с искрвените чекми на къщите си не ни ли говорят за романтичното минало на Пловдив.
Така,както Бог духна пръстта и оживя човека, така и ипод ръката на художника затрептява скрития за нас живот на природата. Окото на художника ни разкрива красотата на Божия свят.
Тази е заслугата на художниците- тя ни дава очите си, да виждаме невидимото в него, въвеждат ни в друг мир-на съзерцанието и бляновете, като ни откъсват от делничното. Но ние можем и да се поучим от художниците, че живота може да се победи само с любов към работата. Те работят при много тежки условия, често лишени от най-необходимото, но любовта към работата им поддържа творческия дух и те, въпреки всичко, ни разкриват красотата на света.
И нашата млада художничка, Ал. Мечкуевска, ще победи живота с голямата си любов към изкуството си, със силната си вяра в него и с завиднта си енергияи жизнерадост.

_MG_8850.JPG (   446.7Kb)
_MG_8850.JPG ( 446.7Kb)

”Вестник на жената”, г. XVII, бр. 710, 8.12 1937 г.


„ Излжбата на Александра Мечкуевска
Втората самостоятелна излжба на Александра Меякуевска в галерия “КООП”, сравнена с първата и преди и преди две години, не отбелязва особен погрес, макар че тогава се виждаха хубави възможности, които трябваше да бъдат реализирани сега. Мечкуевска е художничка, безспорно с дарование, но и трябва по-вдълбочена, по-сериозна относба към изкуството и, трябва и възглед. Иначе ще тъпче на едно място и ще дава работи, които правят впечатление, че са някак набързо правени, тъй, само, за да работи. Гледаме 50-те -60-те табла на тая изложба и малко са работите, които могат да ни задържат и въздействат. Макар че антихудожествена работа не може да се посочи. Но това никак не е достатъчно. Нещо не достига. И на пръв поглед ни се струва, че малко им не достига, за да бъдат наречени хубави. Що им недостига?-Изложени са пейзажи от родопския край, от черно-морското крайбрежие, от Карлово. Пренебрегната е формата в тях, нямат твърда, фактура. И затова, губят като убедителност и сила. Калоритът е сипкаво-сив. Изключение правят планинските пейзажи от Смолян, които са свежи и разнообразни. Най-добре се е справила Мечкуевска с материята си в малките пейзажи. Хубави са есенните пейзажи, кактои вятърните мелници, дадени с пространство в много хубавото откъм багра небе в залез-слънце. Интересни са нощните пейзажи, особено малкият като романтично настроение.
Нощният пейзаж е трудна задача, с което Мечкуевска се справя добре. Но морето в работите и от Созопол, кат водна маса, е картонено, няма и въздух достатъчно.
Мечкуевска е художничка с силно чувство на импресионист. Нужно и е опознване на средствата, вглъбяване в пейзажния сюжет, в който човекът не лиспва така подчертано, както в нея, за да дава едно по-осмислено и с тежест изкуство.”

П. Сстефанова



Мечкуевска
Мечкуевска

”Вестник на жената”, г. XVII, бр. 709, 1.12.1937 г.


„Втората художествена изложба на Ал.Мечкуевска
В неделя, 28 т.м., в галерия „КООП” откри своята самостоятелна изложба художничката Ал.Мечкуевска. Изложени са много маслени табла-пейзажи, предимно морски, из нашите крайморски градчета и красивата ни природа.


Информационен бюлетин „Книжен свят”, бр. 6, 2-8. 10.1955




„Българският екслибрис трябва да бъде преоткрит
Още за творчесвто на Александра Мечкуевска
Петър Величков



Миналото диша зад гърба ни и непрекъснато напомня за себе си. И аз не мога да забравя една история, станала преди десителетия, чиито герои вече са в царството на духа, откъдето никой не е избягал.
Преди около 7-8 години в редакцията на в. „АБВ” доийде Росен Чорбаджийски, син на пеисталя Петко Росен. Тогава той ми разказа една случка , станала в годните на детсвото му.
Един ден на входната врата на къщата им в Бургас се позвънило. Баща му работел в кабинета си и бил забранил на малкия да пуска когато и да било. Детето все пак отворило. На прага стоял непоснат мъж-разрошен и потен. Той викал, жестикулирал и направо хажълтал вътре. Докато малчуганът се чудел какво да го прави, баща му вече се досетил чие е това бурно присъствие .Гостът бил не кой да е, а прочутия професор Александър Балабанов. Професорът останал само за минутка, след което дваната с петко Росен тръгнали нанякъде.
Надвечер отново се позвънило. Отново бил същия човек. Същият, но не съвсем. Лицето му било в синини и драскотини, ръката му била превързана.
По-късно загадката се изяснила. В Созпол по това време се намирала известната вече поетеса Яна Язова, за да събира материал за морски роман. Там Язова и маринистът Марио Жеков се сближили повече отколкото професорът, безумно влюбен в Яна, можел да допусне. От ухо на ухо мълвата за Яна и Марио стигнала до София и Балабанов незабавно потеглил към морето.
Той поискал от Петко Росен да му осигури гемия, за да стигне по бъзможно най-бързия начин от Бургас до Созопол, за да спипа влюбените на място. И Балабанов наистина постигнал целта си, но резултаът за него бил плачевен. Той се върнал в Бургас без Язова, добре натупан и насинен от далеч по младия му съперник. Няколко дни останал в дома на Петко Росен, за да се посъвземе.
В края на 80-те години от някогашните созполски група художници беше останала единствено маринистката Александра Мечкуевска. С помощта на мои познати аз успях да се свържа с нея. Тя потвърди, че между Яна и Марио е имало нещо и че наистина Балабанов е обикалял Созопол побеснял. А огънчетата на новата и морска любов бяха вдъхновили Язова за написването на романа „Капитан”, излязъл през 1940 година. Догодина тази книга ще бъде преиздадена в библиотека „Новолуние” на издателство „Хемус”.
Самата Мечкуевска беше интересна личност. Когато разговарях с нея тя беше госпожица, прехвърлила 80-те. Живееше сама и за нея се грижеше племенникът й. Тя се чувстваше пренебрегната от Съюза на българските художници и беше съхранила при себе си по-голямата част от картините си, особено великолепната египетска серия от 1938-39 година. Александра Мечкуевска тайно се надяваше един ден да подреди всичките си творби в ретроспективна излжба. Надежда, която за жалост, тя не успя да осъществи. Когато почина преди около две-три години, нейни картини се предлагаха за продан в столична галерия.
В края на нашия разговор погледът ми се спря на великолепната й графика „Мостът над Арда”. Окачена на стената. Попитах я, след като е завършила графика в Академията при професор Б. Захариев и бе работила такава, не е ли правила екслибриси. „Не, не, никога не съм правила”- бе категорична тя.
Но не мина и месец от разговора ни , когато ми предложиха два изящни екслибриса, офорти с акватинта. Единият бе подписан с молив и смайващото за мен бе името „Александра Мечкуевска”. Опитът ми да се срешна отново с маринситката обаче излезе неуспешен. От ранно лято до късна есен тя рисуваше в Созпол. А когато се върна в София срещта така и не се осъществи.
Сетя ли се за нея, в съзнанието ми изпъква едрата й фигура, пореща мощно морските вълни, подобно на рибарката Ката, героинята на Язова от романа „Капитан”
Единият от екслибрисите бе за академик Иван Буреш станал известен с труда си за земноводните и влечугите в България. Понеже трудът му бе отпечатан през 1941 година, то и есклибрисът трябва да е създаденпо това време. И друг художник тогава е правил екслибрис на Буреш със сходен сюжет- Иван Филчев, но творбата е пропаднала по време на бомбадировките над София през 1944 година.
С двата екслибриса, забравени от авторката си, но оцеляли преди всичко, Мечкуевска се нарежда сред изявилите се в жанра творци като Б. Захариев, П. Кършевовски, Б. Вазова, А. Крамер и М. Попова.
Тази и много други мои находки не са представени в единствената засега, макар и любителска, история на Стоян Шикилев „Ексилибрис в България” от 1971 година. Идеята бе те да бъдат извадени от анонимност в специална книга, когато обаче нямаше шанса да бъде завършена и отпечатана. До 1989 година в нея не можеха да бъдат вклюени царските екслибриси, а след тази година никой не се нае за издаде подобна книга.
Малкте късчета хартия обаче чакат своя час, когато подредени в книга, те ще докажат, че българският екслибрис има история, която е много по-богата , отколкото се предполага. Все пак екслибрисът не единствено етикет, указващ чия е книгата, на която е подлепен. Той е изкуство и частица от историята на един народ , който за жалост с огромно закуснение отсява някои от достиженията на своето културно минало.


Картините на Александра Мечкуевска
Закачени изображения
_MG_0407.JPG (   413.1Kb)
_MG_0407.JPG ( 413.1Kb)
Фотография на предмет
1300 x 1185
_MG_0409.JPG (   456.1Kb)
_MG_0409.JPG ( 456.1Kb)
Фотография на предмет
1300 x 927
_MG_8850.JPG (   446.7Kb)
_MG_8850.JPG ( 446.7Kb)
Фотография на предмет
1300 x 1126
Коментари на текущия език 0
Подреждане по

Изложбите на Марио Жеков през погледа на тогавашната пресата (01.12.2009) Изложбите на Марио Жеков през погледа на тогавашната пресата (01.12.2009)

Отзиви из пресата за изложбата в София през 1934 год. в салон „Преслав”: След двугодишно творчествона българсто Черноморие- Созопол, Несебър, Варна и Балчик, зелените тунели на Ропотамо и Камчия (1932-1934). С част от тези картини Марио Жеков открива през 1934 г. изложба в София. В-к „Зора”, XVI, 4686, 12.10.1934 „Художникът-маринист Марин Жеков открива художествена изложба б салона „Пресла...

_MG_0413.JPG (   514.3Kb) Марио Жеков Марио Жеков Марио Жеков