Никола Михайлов (1876 - 1960)

Никола Михайлов Ненов е български художник. Наред с Цено Тодоров е един от най-видните български портретисти. Рисувал е портрети на изтъкнати интелектуалци като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Петко Ю. Тодоров, цар Фердинанд и др. Едни от най-хубавите му картини са портретите на съпругата му Ида. Роден на 30 януари 1876 г. в Шумен. Рисува от малък. Дядовците му са занаятчии, резбари и златари. От тях наследява творчески дух и усет към финеса. Учи в Софийската мъжка гимназия. Негов пръв учител по рисуване в гимназията е проф. Иван Мърквичка. Завършва гимназията през 1895 г. С насърчаване от Мърквичка и финансовата подкрепа на семейството си заминава за Мюнхен. Там учи живопис в частни училища – първите шест месеца при Николаос Вокос, а след това при Хайнрих Книр. За кратко се връща в България. Получената държавна стипендия му дажа шанс през зимния семестър на 1896г. да се запише студент в Мюнхенската художествена академия, която завършва за две години. В Мюнхен учи живопис при професорите Ото Зайц и Александер фон Вагнер. След завършването си заминава на специализация в Академия „Жулиен“ в Париж. Посещава Лондон, където изучава старите английски портретисти. Завръща се отново в Мюнхен и през 1900г. открива свое частно училище по рисуване. Една от ученичките му – Ида Муглер от Фрайбург – става по-късно негова съпруга. Училището просъществува до 1902г. Завръща се в България. Работи като учител по рисуване в гимназия, а след това и в Рисувалното училище. Участва активно в художествения живот. В ранното си творчество е повлиян от символизма. Рисува митологични сцени, работи в областта на портрета. От 1908 до 1010г. заема длъжността художник на Министерството на народното просвещение. По покана на цар Фердинанд през 1914г. в София рисува серия портрети. Напуска окончателно България през 1911 г. и се установява при съпругата си в Германия, първоначално в Берлин (до края на Втората световна война), а след това в Хамбург (1954-1960). Между Първата и Втората световни войни е сред най-търсените и скъпо платени салонни портретисти не само в Европа, но и в Южна и Северна Америка. През 1917 г. художникът открива изложби в Лайпциг, Берлин, Дрезден и Бремен. През 1921 г. посещава Аржентина и рисува портрети на видни личности. През 1922 – 1923 г. в Чили и Бразилия рисува портрети на председателите на двете републики и прави изложби. В края на 1923 г. и през 1924 г. художникът пътува и прави изложби в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и др. Благодарение на своя голям талант в портретната живопис, художникът си извоюва международна известност. Неговите изложби се посещавани и коментирани в пресата от критици и публика. Никола Михайлов е много продуктивен художник. По данни на немския печат до 1954 г. е нарисувал 3000 картини, в периода 1911 – 1960 г. е участвал в общо 55 изложби, 26 от които в Германия – повечето от тях самостоятелни. Никола Михайлов завещава 18 от картините си на Националната художествена галерия, но българската бюрокрация години наред не се е погрижила да ги прибере от Германия и 7 от тях са изчезнали. Според завещанието на художника, който умира през 1960 г., картините от жилището на дъщеря му след нейната смърт трябва да дойдат в България. Част от картините са репродуцирани от изкуствоведката Снежанка Добриянова-Бауер. Дъщеря му Олга Михайлова умира през май 1994 г. на 90-годишна възраст.