Борис Шац (1866 - 1932)

Борис Шатц, чието родилно име е Залман Дов Барух, е скулптор от еврейски произход от невероятно значение за основополагането на българската следосвобожденска скулптура. Роден в с. Ворно в Литва през 1867г., Борис Шатц учи в еврейски религиозни учебни заведения, но в последствие се отказва от получаването на равинска диплома. Притиснат от крайна нищета, решава да се продаде като равин в провинцията, за да може да реализира мечтата си да стане художник. Художественото си образование получава във филиал на Петербургската художествена академия, през 1887-1888 г. записва курс по изящни изкуства във Варшава и на следващата година постъпва в Академията по живопис на проф. Кормон, художникът-учител на творци като Ван Гог, Тулуз Лотрек и българите Борис Митов и Никола Кожухаров, което го доближава до реализирането на мечтата му да стане художник. Учи скулптура при Марк Антоколски, а по-късно бива избран за негов помощник. В автобиографичната си книга "Един от многото" (1905г.), разказва, че причината да избере да замине в България през 1895г. са българите, които среща в Париж и разпалените им разкази за свободата на тяхната страната. След пристигането му, Борис Шатц оставя траен отпечатък върху българския културен и артистичен живот. Познат е като един от тримата автори, част от така наречената „Светата Троица“ – Борис Шарц, Иван Мърквичка и Антон Митов. Те са инициаторите за откриването на първото българско художествено училище – Рисувалното училище в София, изградено по модел на европейските художествени академии и художествено-индустриални училища. Освен преподавател по скулптура, Борис Шатц изпълнява лични поръчки на княз Фердинанд и официални поръчки на двореца. Той представя България на множество чуждестранни конкурси като Световното изложение в Париж през 1900г, където участва със скулптурата си Гайдар и получава сребърен медал. Също така представя рамката си на портрета на княгиня Мария Луиза, нарисуван от Мърквичка, която с изящния си български декоративно-приложен стил му спечелва златен медал. През 1905 г. Борис Шатц заминава за Йерусалим, където основава художественото училище Бецалел, където наред с художествените специалности, студентите изучават и приложни занаяти.

Творчеството му има ярко изразен национално-еврейски характер и е силно повлияно от историзма, обединяващ реализъм и късен романтизъм. Черпи много от сюжетите си от Библията, а голямо място в творчеството му заема палестинския му период, в който извайва портрети на велики евреи от историята. През българският си период създава бюстове на значими българи като Иван Вазов и Тодор Кирков.