Борис Митов (1891 - 1963)

Борис Митов е български художник, син на Антон Митов, роден във Варна през 1891 г., наследник на рода Митови, един от най-известните артистични родове на края на ХIХ и началото на ХХ век. Детството на Борис Митов, преминаващо в творческа обстановка и сред множество художници, спомага за сформирането му като един от най-забележителните майстори на академичния портрет, но и като такъв който търси психологическото схдоство между модела и портрета. Още от петнайсетгодишен, той самият става част от българският художествен живот, когато натюрмортът му е приет в юбилейна изложба на Дружеството на художниците в България, а после и откупен за Народния музей. През 1910г. започва да учи при Иван Ангелов в Художественото индустриално училище в София, а на следващата година в Академията за изящни изкуства в Париж, в ателието на Фернан Кормон. Обучението му в Париж, пътуванията в Рим, Флоренция и Лондон, придават европейска изисканост на творческият му поглед. Завръща се в България, където учи при Иван Мърквичка, а по-късно той самият преподава рисуване и живопис в Художествената академия, което продължава почти до смъртта му. През 1932г. е отличен с държавна награда за изкуство „За бляскава художествена дейност“, през 1951г. със званието „Заслужил художник“ и през същата година става лауреат на Димитровска награда.  През 1961г. и 1963г. е награден два пъти с орден „Кирил и Методий“.