Петър Дачев (1898 - 1968)

Петър Дачев е роден на 17.07.1896г. в Котел. През 1911г. завършва Варненската мъжка гимназия. 1912-1913г. е студент за един семестър в Художественото индустриално училище в София- в класа на проф. Цено Тодоров. Първата си самостоятелна изложба открива на 05.04.1924г. в Тръпковата галерия на ул.”Аксаков” в София. В периода 1924 – 1926г. посещава Академията за изящни изкуства в Цариград. Там общува с Владимир Димитров-Майстора. 1929г. организира самостоятелна изложба в София. В нея показва творби с цариградски мотиви. 1943г. публикува книгата “Непознатият Цариград”. Илюстрациите в нея също са негови. 1948г. организира поредната си –трета самостоятелна изложба в София. През 1957г. публикува монография за Оноре Домие. 1964г. показва самостоятелна изложба в София с пейзажи от Балчик, Созопол, Мелник. 1966г. публикува монография за Екатерина Савова-Ненова. През 1967г. живее два месеца в Париж. На 07.10.1968г. умира в София. 2002г. НХГ и историческия музей в Добрич организират юбилейна изложба в София. Творческата и житейска биография на Петър Дачев предстои да бъде изяснена в детайли и написана. Името на този художник и критик е познато на сравнително тесен кръг специалисти и почитатели. Впечатлението от първата среща с творчеството му, дори с една картина –остава завинаги. Той не може да бъде сбъркан с никой друг автор. Характерният колорит, светлината, която струи, заоблените –леко деформирани форми, безупречната композиция са неповторим почерк на голям талант. Богатият му архив е съхранен в историческия музей в Добрич. Там са запазени и работите от първата му изложба в Тръпковата галерия. В средата на двадесетте години експозицията на младия, самоук и никому неизвестен художник предизжиква силен отзвук-най- вече заради експресизма на творбите му. За нея пишат Сирак Скитник на страниците на “Слово”; Ал.Божинов поощрява този млад художник, който “ живее в странния мир на своето буйно въображение”. По-късно П.Дачев изоставя увлеченията на младите си години и се насочва към традиционните изобразителни средства и най-вече към литературна дейност. Днес преоткрити ранните му творби се възприемат като ярко свидетелство за модернизма в българското изкуство. Това са големи, изпълнени с гваш листове. С характерна за времето си образност и ключови теми-приказни миражи, апокалиптични видения, вечният сблъсък между доброто и злото, Мъжът и Жената. Невероятен талант-той носи в себе си самороден експресизъм. Още първата му изява носи заряда на новото, модерното, различното. Първата му изложба има широк отзвук и критиците му предвещават голямо бъдеще. П.Дачев очевидно е бил запознат с авангардните художествени течения в Европа. Той е брат на Атанас Петров-основоположника на българския балет, формиран в руслото на модерните театрални тенденции в Германия. Картините му се отличават с енергичния си , категоричен рисунък и особено с цветовия контраст червено-синьо, с особените меки, заоблени форми, с наситените цветове и струящата светлина. Познатите ни места, обикновени пейзажи ни се струват обвити в приказна обвивка и някак нереално красиви. Дачев активно участва в художествения живот в България. Рисува, излага в общи / от 1926г. / и самостоятелни изложби в България и чужбина. Работи и като живописец и като график и като художествен критик. Сътрудничи на “Пламък”, сп.”Изкуство”, в.”Литературен фронт”, в. “Народн акултура”. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ Стара Загора, Исторически музей Добрич, Колекцията на БНБ, частни колекции. Ст.Димитров “Изложбата на П.Дачев”, в. “Радикал”, 12.04.1924г. “...Изложбата на Петър Дачев открита в Постиянната галерия-оставя впечатление на пролетна благовест на градината на родното изкуство...Работите му дават предвкусие на наслада на узрял плод: сериозно замислени от една културна душа и дълбоко преживени, те са споени от едно пламенно въображение, при богат тонален усет и овладян ритъм...” Д.Р. “Една интересна изложба”, “Дневник” 13.04.1924г. “...Художникът е характерен в композицията и колорита. Той има отлични бои и във фигурата, макар че личи липсата на щудировка, той е постигнал твърде много. Произведенията му сочат на богато надарен с идеи и фантазия художник. Той е обгърнал всички идеи, които вълнуват човека и им е дал своя характерна форма...” Анна Каменова , в.”Свободна реч”, бр. 47/ 1924г. “...Картините изглеждат като да са извадени от морското дъно. По тях още блестят светлите капки на водите и светлините, които се оглеждат в тях...Пренасяме се в една страна на сънища и приказки, откъсваме се от реалното...” в.”Черноморец”, 22.06.1924, Варна “...Картините на Петър Дачев носят белега на един нов свят. Строго индивидуални, те ни разкриват един многостранен и рядък талант...” Сирак Скитник “Изложбата на П.Дачев”,“Художествена седмица”, 1924г. “...той има верния инстинктивен усет на компонист и в живописта и в рисунките му всичко е уравновесено в линия...към това трябва да се прибави чувството му към тона...” Александър Божинов , в.”Свободна реч”, бр.52/1924г. “...Дачев ...иде от Варна , носи се на крилата на своята младост, живее в странния мир на своето буйно въображение и рисува. Неговите идеи не стоплят, линията му не успокоява, техниката му-нервна и колеблива-не е нито оригинална, нито издава майстора, но всичко, което той е сложил в 70 бедни рамки сочи една артистична природа, която живее, търси и се стреми към един път, , който трябва да изведе на обетования край. От всички млади хора на България, които са излизали със своите художествени опити, Петър Дачев е най-интересният със своето творчество: неговият сюжет е странее, природата, която изобразява е приказка, настроението му е мистично...”