Васил Маринов (1879 - 1943)

Васил Маринов е роден през 1879г. в Стара Загора[1]. Завършва Софийското Рисувално училище през 1902г. в класа на проф. Борис Митов и проф. Ярослав Вешин[2]. От 1903г. активно участва в художествения живот в България. Първата му документирана изява е участието му в Юбилейната изложба по случай десетгодишния юбилей на Държавното рисувално училище през 1906г. В юбилейната изложба участват 34 художници с над 200 творби. Тя е била показана в салоните на Академията за преподаване на история на изкуствата. Наред с професорите, преподаватели в академията Васил Маринов участва в изложбата като бивш ученик на Рисувалното училище с две картини[3]. Васил Маринов участва в Юбилейната изложба през есента на 1921г. по случай 25г. от откриването на Държавното рисувално училище, състояла се в Художествената галерия на бул.”Фердинанд”[4]. Изложбата е организирана от Рисувалното училище съвместно със сдруженията на българските художници. В тази голяма по замисъл и организация изява Васил Маринов се представя като член на дружество “Съвременно изкуство” с три картини: “Над Кавала”, “Филипи”, “Пещ”, от които “Филипи” е репродуцирана в Каталога на изложбата[5]. Във II обща художествена изложба на художниците в България В.Маринов участва като член на дружеството на Южнобългарските художници с “Планински път” и “Бивак”[6]. В голямото си изследване на изобразителното изкуство в България А.Протич макар и бгло споменава В.Маринов сред втората генерация художници, които са работили в областта на пейзажа, а по-късно “ са се отказали от пейзажа като жанр”[7]. Заедно с Г.Атанасов, В.Димов т.н. – “доста художници, чуждестранни и наши възпитаници” заглъхнал след упорита работа. Въпреки доброто познаване на живописта в България, Протич очевидно е допуснал грешка по отношение на В.Маринов. Художникът не само не се е отказал от пейзажа и от т. нар. “животински пейзаж “ през 30-те години на 20 век, но продължава да рисува битови сцени, пейзажи и портрети до края на живота си. Паралелно с това е част от многобройните дружества на художниците. В.Маринов участва и в една от най-престижните организирани изяви – Изложбата в Царския манеж в София, организирана като преглед и наречена “Сто години българско изкуство 1820 –1920г. [8]. На самата изложба Маринов участва с “Калугер”, а в каталога към изложбата е в раздела живопис 1879 – 1920. В X обща художествена изложба 1926 – 1936г. В.Маринов участва като член на Дружеството на независимите художници [9]с творбата “ През май”[10]. В XI юбилейна художествена изложба той участва, но вече като член на Дружеството на Южнобългарските художници 1936 – 1937г. Там се представя с три работи : “ Закуска на козаря”, “ Пладне”, “Кози в планината”[11]. В периода 1936 – 1943г. В.Маринов вероятно е постоянен член на Дружеството на Южнобългарските художници. В XII обща художествена изложба тои е определен като един от най-добре представилите се художници, показали “чист пейзаж”[12]. Негови творби / посмъртно/ участват в XVII обща художествена изложба през декември 1943г. - “Козарева закуска”, “ През реката”. Втората е репродуцирана в каталога на изложбата[13]. Картината на Васил Маринов “На пладне” е репродуцирана посмъртно в Календара на държавната печатница за 1944г.[14] Популярен с битовите сцени и селски пейзажи , В.Маринов е работил и типично градски пейзажи. “Църквата Св.Седмочисленици” 1942г. добива популярност като част от албума “София 100 лица”[15] Богатото и разнообразно творчество на Васил Маринов досега не е било обект на самостоятелно изследване. Негови творби са притежание на художествената галерия в Стара Загора, СГХГ, Художествената академия –София, частни сбирки и галерии. [1] Държавна художествена галерия в Пловдив. Каталог, Пловдив , 1955г., стр.50; [2] СГХГ, Каталог, С., 2003г., стр. 353; [3] Юбилеен илюстрован годишник на Държавното Рисувално училище за първите 10 учебни / 1896 –1906г. / години, С., 1907г., стр.47; [4] Каталог на Юбилейната художествена изложба 1896-1906г., С., 1921г., стр.23; [5] idem; [6] Димов, В.,Художествена култура, 1928-1929, кн.1-2, стр.14; [7] Протич, А., Петдесет години българско изкуство, НАМ, книгаII, 1934г., стр.99; [8] Сто години българско изкуство 1820 – 1920г. , С., 1935г., стр.42; [9] Дружеството на независимите художници е основано през 1919г.; [10] Каталог X Юбилейна обща художествена изложба 1926 – 1936, С., 1936г.; [11] XI обща художествена изложба, С., 1937; [12] Камбуров-Фурен, Св., Възход на родната живопис.- В: Завети, VI година, 1939г., стр.10-11; [13] XVII обща художествена изложба, С., 1943г.;[14] календар на Българската държавна печатница, С., 1944; [15] София 100 лица, С., 2004;.