Цено Тодоров (1877 - 1953)

Цено Тодоров Динов е роден във Враца на 20 март 1877 г. Детството му преминава в патриархалния дом на Тодор Диков и Данка Тодорова – майсторка тъкачка на копринени платна и петима братя и сестри. На дванадесет години остава без баща и започва работа при врачански чорбаджия. Рисува от малък. Три година работи като писар в общината. Явява се на конкурсния изпит в рисувалното училище заедно със 150 кандидати. Той е един от първите четиридесет приети и през 1896 г. постъпва да учи в първия випуск на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия). Негови преподаватели са професорите Иван Мърквичка, Антон Митов и Борис Шатц. През 1901 г. завършва специалност „живопис“ в класа на проф. Иван Мърквичка. Заминава на специализация при Леон Бона в Националното училище за изящни изкуства на Академия „Жулиен“, а след това и в „Екол де бо зар“ (1901 — 1907 г.).

Завърнал се от обучението си в Париж, през 1908 г. предприема пътуване в Египет и Палестина и рисува пейзажи, които изиграват голяма роля за формирането на течението на импресионизма в България. Картините си излага в София по-късно през същата година, по време на неговата първа изложба. По време на Първата световна война рисува батална живопис в Прищина и Прилеп.

След завръщането си, през 1910 г. Цено Тодоров е поканен и става преподавател в Художествено-индустриалното училище, а след преименуването му през 1921 г. в Национална художествена академия е неин директор между 1930 и 1932 г. Ученици на Тодоров са някои от най-изтъкнатите български художници: Златьо Бояджиев, Васил Стоилов, Преслав Кършовски, Васил Захариев.

            В ранния му творчески период (1915-1920) създава забележителни творби, сред които изключителни образци в портретния жанр – като портретите на Дора Габе, Мара Петкова, майка му.

Художникът обича да пътува и да общува със световното културно наследство, често посещава Париж. Като преподавател в Академията е прям, открит, обаятелен професор, който обича да учи, да насърчава и вдъхновява студентите си.

Член е на Дружеството на художниците в България, на Съюза на южнославянските художници „Лада“ и член-основател на дружеството „Родно изкуство“.

Участва във всички общи художествени изложби, както и в представянията на българското изобразително изкуство зад граница.

През 1952 г. прави голяма съвместна изложба с Владимир Димитров – Майстора, Стефан Иванов и Андрей Николов, която става повод за излизането на две книги.

Цено Тодоров е носител на званието „народен художник“, лауреат на Димитровска награда, както и почетен гражданин на град София.

Умира на 20 ноември 1953 г.

Цено Тодоров има изключителен принос за българското изкуство в портретния жанр. Оставя забележителни психологически автопортрети и лирични портрети на значими интелектуалци.

Изключително силни и колоритни са рисуваните пейзажи и натюрморти. Той има отношение към природата и към човешката фигура. Пазарите му носят светлина и драматизъм, спомен от реалност и благородството на преживяната битова картина. Предпочита камерни формати, в които акцентът е върху контраста светлини и сенки и стремежът е към синтез и естествена красота.

Филтър

ТЪРСИ

Мъжки портрет

Цено Тодоров

маслени бои, платно

няма цена
детайли >>>

Пазар

Цено Тодоров

маслени бои, картон

няма цена
детайли >>>

Aдрес

гр. София, кв. Изток,
ул. “М-р Юрий Гагарин” 22А,

paveltodorov@mail.bg
vtodorova92@gmail.com

Tелефон

тел. 02/870 11 11
Павел Тодоров - 0888219265
Виктория Тодорова - 0887883880

Работно време

понеделник до петък - 10:00 - 19:00 часа,
събота - 10:00 - 15:00 часа