Данаил Дечев (1891 - 1962)

Данаил Дечев е роден на 20.03.1891, Разград. Завършил Промишлено текстилно училище в Сливен. През 1919 се установил в Пловдив, а след 1939 в София. Тракия и Родопите му дават обилен материал за творчество. В 1922 открил първата си самостоятелна изложба. Воден от любов към родната земя и хората й, познавач на старото българско изкуство, макар и без академично художествено образование, Дечев се оформя като един от най-значителните представители на пейзажната живопис в България. Разширил рамките на жанра, работил панорамен и градски пейзаж, както и фигурални композиции, разгънати в приподната среда. Запознаването със световната изобразителна култура на Франция и Италия през 1932 г. изиграва роля за изграждане на естетическия му вкус. През 30-те години той е вече зрял майстор на наситения с драматизъм пейзаж, а 40-те години внасят в творчеството му спокойствие и мъдрост. Най-добрите творби на художника от различните тематични цикли се отличават с дълбоко проникновение в характера на българската природа, с поетично чувство и тънко живописно майсторство. Творби от Дечев притежават НХГ, галериите в много градове и други държавни и частни сбирки в България. Творчеството му е отличено с редица български и международни награди- от БАН, СБХ, Всеиндийската академия на изкуствата в Делхи, на международното биенале във Венеция (1946) и др. Умира на на 5.08.1962, София.