Илия Бешков (1901 - 1958)

Илия Бешков, роден през 1901 г. в Долни Дъбник, Княжество България, е един от най-забележителните български художници от първата половина на ХХ век. През 1921г.започва да учи живопис в Художествената академия, покровителстван от Никола Маринов, а от 1945 г. той самият става професор в Академията, углавявайки катедрата „Графика“. От 1930 г. членува в дружеството „Родно изкуство“ заедно с Иван Мърквичка, Бенчо Обрешков, Васил Стоилов и други от най-видните художници на това време. Бешков си служи с почти всички художествени техники, но е предимно познат с майствроството си в графиката и рисунката, с „правенето на човеци“ , както той самият го нарича. Творчеството му от свободни рисунки и рисунки-картини се характеризира с многообразност на темите, често с политическа или социална насоченост, през които прозира талантът, хуморът му и силната му гражданска позиция. Освен изящен художник, Бешков е и теоретик, познат с разработването на пластическата теория на перспективата и композицията.