Константин (Кочо) Гърнев (1893 - 1966)

Роден на 18.01.1893.г в село Либяхово (сега Илинден), Благоевградско. Кочо е четвъртото дете родено от брака на Георги Симеонов Гърнев (1856-1913) и Гица Константинова. През второто полугодие на учебната 1910 / 1911 г. е извънреден ученик по керамика в Рисувалното училище в София. На 20 февуари 1913 е записан за редовен студент в общия курс на същото училище за учебната 1912/1913 г. Учи без прекъсване до 1915 г. След края на Първата световна война К.Гърнев продължава следването си от 1918 до 1921 г. и като пострадал от войните е освободен от такси. Негови преподаватели са професорите Петко Клисуров, Андрей Николов, Христо Берберов и др. Напуска Академията без да завърши. Приет е за студент п живопис в Мюнхенската академия по изкуствата в летния семестър на 1924 г. Там учи първоначално при проф. Херман Грьобер, а по-късно е майсторски ученик на проф. Франц фон Щук. През 1931 г. завършва и се дипломира. През 30-те години на 20 век пътува по цяла Европа, в Близкия Изток и се установява да живее и работи в Мюнхен. През 30-те година вече си е спечелил авторитет и популярност. Участва в много изложби в България и в Германия. През 1934г. организира първата си самостоятелна изложба в София, а през 1940г. показва над 90 картини на изложба в галерия на площад „Ленбах“ в Мюнхен. В периода 1933-1942г. изпраща в София свои творби за участия в ОХИ като член на Дружеството на новите художници. В VIII ОХИ 1934г. участва с „Момиче“, „Селски къщи“ и „Бакалска махала“. В IX ОХИ 1935г. показва „Пейзаж“ и „Композиция“. В Трета пролетна изложба на новите художници 1937г. представя 6 графики. Работи като сътрудник в много институционални проекти. Превръща се в жива връзка между културите на България и Германия. В българския периодичен печат, във вестник „Зора“, в списанията „Завети“ и „Златорог“ публикува материали за художествения живот в Мюнхен, а в Германия е домакин на гостуващите в града български творци. По време на Втората световна война, в бомбандировките на Мюнхен последователно са унищожени и двете ателиета на художника, заедно с голяма част от картините му. Член е на „Ново мюнхенско художествено сдружение“ и участва в ежегодните му изложби в „Дома на изкуството“. Кочо Гърнев е член основател на „Съюза за защита на художниците“ (1948г., Германия) и на Дружеството на художниците „Павилион“ (1950г.), чийто председател става по-късно. Има свои ученици. Присъства осезаемо в център-галерия „Малура“ и обществото „Зеерозенкрайз“, обединяващо творци от всички изкуства. До края на живота си остава в Мюнхен. Работи в жанровете пейзаж, портрет, композиция, голо тяло, натюрморт. Живописно-експресивното му виждане е фокусирано върху градската действителност в нейните различни проявления. Вниманието му привличат пъстрите панаири, традиционния Октобърфест в Мюнхен, кабарета, кафенета, широките улици. Обича да работи върху връзката художник- модел. Вълнуват го голото тяло, уловения миг върху лицето на модела. Творбите му се запомнят с експресивната пластична форма и богат и сложен колорит. Умира внезапно на 06.06.1966г. в Мюнхен. За него през 1934г. Кирил Цонев пише: „Боите са сложени силно, звучно, положително, линиите и масите – тежко и ритмично. В този род живопис тези картини са едни от най-хубавите, които съм виждал не само в Мюнхен, но и в България“. Рюдигер 1940г. „Неговите картини съдържат един силен, контрастен и често своеобразен художествен образ. Цвят и форма имат понякога нещо рязко и внезапно, желанието за динамична композиция води до някои остри абстракции. В това изкуство, преди всичко в колорита, се чувства една силна художествена виталност. Абстрактно архитектоничните гледки на южните пейзажи и градове неслучайно са в един винаги повтарящ се мотив в картините на Гърнев“.